четвъртък, 28 юни 2007 г.
сряда, 27 юни 2007 г.
WELCOME! 
с.Айдемир се намира в Североизточната част на България, селото е с обща площ 1115дка и се намира в Айдемирската низина, на около 5 км западно от областния град Силистра и 3км южно от река Дунав. Състои се от 3 части – кв.Деленките, Централна част и кв.Татарица.През централната част преминава републикански път Силистра-Русе.
В с.Айдемир в 1940-та година, когато се освобождава Добруджа /Попрайовска спогодба/ се се заселили от с.Алмали-алмалийци. Дошли са от другата страна на границата ни с Румъния. От с. Ябълково, Хасковско са дошли гребенци. Шиковци са балканджии дошли от Котленския край. До 40-та година кв."Деленките" са били населени с македонци. Великоруските заселници от сектата на некрасовците намират убежище в Турция през 1674г след потушаването на Булавинския бунт в Русия. Повече от три века стои квартал Татарица на картата на България. В 1881 г. от 332 души население 264 са староверци. Сектанският фанатизъм на това население го кара да се събира в компактни села без да се смесва с останалите други народности, език и вяра. Прадедите дошли от бреговете на Дон били 16 семейства. По-късно от Румъния идват още 60. В началото на миналия век са станали повече от 300. Всяко семейство имало по 6, 8, 10 деца. Днес е квартал на с.Айдемир. Към селото е присъединено с. Татарица през 1955г.Селото е най-голямото в България. Възниква през османското иго. Споменава се в турските документи от 1620година като Айа Тимур, а от 1675г като Айдемир, а от 1792г - Айтемир. По Букурещкия мирен договор/191Зг/ остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския мирен договор/1940г/. Слято е със гр.Силистра през 1970година. През 1976година е обявено за самостоятелно село и център на община. Днес 2004г е самостоятелно кметство към община и област Силистра.
с.Айдемир се намира в Североизточната част на България, селото е с обща площ 1115дка и се намира в Айдемирската низина, на около 5 км западно от областния град Силистра и 3км южно от река Дунав. Състои се от 3 части – кв.Деленките, Централна част и кв.Татарица.През централната част преминава републикански път Силистра-Русе.
В с.Айдемир в 1940-та година, когато се освобождава Добруджа /Попрайовска спогодба/ се се заселили от с.Алмали-алмалийци. Дошли са от другата страна на границата ни с Румъния. От с. Ябълково, Хасковско са дошли гребенци. Шиковци са балканджии дошли от Котленския край. До 40-та година кв."Деленките" са били населени с македонци. Великоруските заселници от сектата на некрасовците намират убежище в Турция през 1674г след потушаването на Булавинския бунт в Русия. Повече от три века стои квартал Татарица на картата на България. В 1881 г. от 332 души население 264 са староверци. Сектанският фанатизъм на това население го кара да се събира в компактни села без да се смесва с останалите други народности, език и вяра. Прадедите дошли от бреговете на Дон били 16 семейства. По-късно от Румъния идват още 60. В началото на миналия век са станали повече от 300. Всяко семейство имало по 6, 8, 10 деца. Днес е квартал на с.Айдемир. Към селото е присъединено с. Татарица през 1955г.Селото е най-голямото в България. Възниква през османското иго. Споменава се в турските документи от 1620година като Айа Тимур, а от 1675г като Айдемир, а от 1792г - Айтемир. По Букурещкия мирен договор/191Зг/ остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския мирен договор/1940г/. Слято е със гр.Силистра през 1970година. През 1976година е обявено за самостоятелно село и център на община. Днес 2004г е самостоятелно кметство към община и област Силистра.
майстори
майстори -занаятчии Петър Коев е бил коларожелезар. Той е баща на едни от кметовете-Дянка Велева. Неделчо Каракашев е бил същоколарожелезар.Дъскорезница е имало в с.Айдемир - Илия Петков. Същият е бил добър майстор. Внук му също има в настоящо време дъскорезница.Изкусният дърводелец Божан правел дурами, мебели/маси, долапи/.Най-точният шивач носел име Пеньо, а най-добрият грънчар е бил Петър Енев.Скулптор - Димитър Нуцулов и занаятчия. Дребнидърводелски занаятчийски услуги извършва Руан Каракаша.Петър и Цветанка Вълева извършват стъкларски услуги.Семейство Балтова - дърводелски услуги. Сава Савов -художествени услуги.
Водоснабдяване
Водоснабдяване - В началото е частично чрез доброволен труд през 1965година с материали от кметството. Цялото село е водоснабдено по времето на кмета Иван Кунев с държавни средства на самооблагане и средства от кметството. Канализацията в кв."Деленки" и проектиране на ниската зона на с.Айдемир се извършва по времето на кмета Драган Георгиев. Процесът е спрян. Пълно завършване на проекта и проектирането на всички заливани улици става при кмета Дянка Велева. До 1949година до с.Айдемир се разливала р. Дунав. С дига се отводнили земите от "Сребърското езеро" до гр.Силистра. Земята става обработваема и риболовът не е единствената прехрана.
TV
Първи телевизор - Бил е съветско производство. Притежателите били учителите като Сава Пенчев, Крум Жеков, Дянка Велева, Илия Йорданов.С интерес се гледат първенствата по футбол
с.Айдемир
В с.Айдемир в 1940-та година, когато се освобождава Добруджа /Попрайовска спогодба/ се се заселили от с.Алмали-алмалийци. Дошли са от другата страна на границата ни с Румъния. От с. Ябълково, Хасковско са дошли гребенци. Шиковци са балканджии дошли от Котленския край. До 40-та година кв."Деленките" са били населени с македонци. Великоруските заселници от сектата на некрасовците намират убежище в Турция през 1674г след потушаването на Булавинския бунт в Русия. Повече от три века стои квартал Татарица на картата на България. В 1881 г. от 332 души население 264 са староверци. Сектанският фанатизъм на това население го кара да се събира в компактни села без да се смесва с останалите други народности, език и вяра. Прадедите дошли от бреговете на Дон били 16 семейства. По-късно от Румъния идват още 60. В началото на миналия век са станали повече от 300. Всяко семейство имало по 6, 8, 10 деца. Днес е квартал на с.Айдемир. Към селото е присъединено с. Татарица през 1955г.Селото е най-голямото в България. Възниква през османското иго. Споменава се в турските документи от 1620година като Айа Тимур, а от 1675г като Айдемир, а от 1792г - Айтемир. По Букурещкия мирен договор/191Зг/ остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския мирен договор/1940г/. Слято е със гр.Силистра през 1970година. През 1976година е обявено за самостоятелно село и център на община. Днес 2004г е самостоятелно кметство към община и област Силистра.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
